audio audioduration (s) 0.36 143 | transcript stringlengths 4 488 | language stringclasses 2 values | speaker int64 0 1 |
|---|---|---|---|
Одата Левски, от цикъла „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. | bul | 0 | |
Този запис е направен за LibriVox. | bul | 0 | |
Всички записи за LibriVox са обществено достояние. | bul | 0 | |
за повече информация или за участие като доброволец. | bul | 0 | |
Моля посетете LibriVox.org | bul | 0 | |
ЛЕВСКИ | bul | 0 | |
Манастирът тесен за мойта душа е. | bul | 0 | |
Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, | bul | 0 | |
да бяга съблазни и да търси мир. | bul | 0 | |
Моята съвест инак днеска ми говори. | bul | 0 | |
Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса. | bul | 0 | |
и когато в храма дигна си гласа, химн да пея богу да получа раят, | bul | 0 | |
мисля, че той слуша тия, що ридаят в тоя долу плачевни, живот нетърпим. | bul | 0 | |
И мойта молитва се губи като дим, | bul | 0 | |
и господ сърдит си затуля ухото на светата песен и херувикото. | bul | 0 | |
Мисля, че вратата на небесния рай на къде изглеждат никой ги не знае. | bul | 0 | |
че не таз килия извожда нататък, | bul | 0 | |
че из света шумен пътят е по-кратък, | bul | 0 | |
че сълзите чисти, че вдовишки плач, | bul | 0 | |
че потът почтенний на простий орач, | bul | 0 | |
че благата дума, че правото дело, че светата правда е изказана смело, | bul | 0 | |
че ръката братска без гордост, без вик, | bul | 0 | |
подадена скришно на някой клетник, | bul | 0 | |
са много по-мили на господа вишни от всичките химни и тропари лишни. | bul | 0 | |
Мисля, че човекът, тук на тоя свят има един ближен, има един брат, | bul | 0 | |
от кои се с клетва монахът отказа, | bul | 0 | |
че цел по-висока Бог ни тук показа, | bul | 0 | |
че не с това расо и не с таз брада мога да отмахна някоя беда от оня, що страда; | bul | 0 | |
мисля, че канонът мъчно ще направи да замлъкне стонът; | bul | 0 | |
че ближний ми има нужда не в молитва, а в съвет и помощ, когато залитва; | bul | 0 | |
мисля ази още, че овчарят същ с овцете живее, на пек и на дъжд, | bul | 0 | |
и че мойте братя търпят иго страшно, а аз нямам нищо, | bul | 0 | |
и че туй е гряшно, | bul | 0 | |
и че ще е харно да оставя веч таз ограда тиха, от света далеч, | bul | 0 | |
и да кажа тайно две-три думи нови, на онез, що влачат тежките окови. | bul | 0 | |
Рече | bul | 0 | |
и излезе. | bul | 0 | |
Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, | bul | 0 | |
под вънкашност чужда и под име ново | bul | 0 | |
и с сърце порасло и за кръст готово, | bul | 0 | |
и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. | bul | 0 | |
Думите му бяха и прости и кратки, | bul | 0 | |
пълни с упованье и надежди сладки. | bul | 0 | |
Говореше често за бунт, за борба, кат за една ближна обща веселба, | bul | 0 | |
часът на която беше неизвестен; | bul | 0 | |
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане във подвига свят; | bul | 0 | |
всяк един слушател беше му и брат. | bul | 0 | |
В бъдещето тъмно той гледаше ясно. | bul | 0 | |
Той любеше свойто отечество красно. | bul | 0 | |
Той беше скиталец и кат дете прост | bul | 0 | |
и като отшелник живееше в пост. | bul | 0 | |
Горите, полята познати му бяха; | bul | 0 | |
всичките пътеки кракът му видяха, | bul | 0 | |
пустинята знайше неговия глас, | bul | 0 | |
хижата го знайше и на всеки час вратата й за него отворена беше. | bul | 0 | |
Той се не боеше, под небето спеше, | bul | 0 | |
ходеше замислен, сам-си без другар. | bul | 0 | |
Тая заран млад е, довечера стар, | bul | 0 | |
одеве търговец, сега просяк дрипав, | bul | 0 | |
кога беше нужно — хром, и сляп, и клипав; | bul | 0 | |
днес в селото глухо, утре в някой град | bul | 0 | |
говореше тайно за ближний преврат, | bul | 0 | |
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът. | bul | 0 | |
и че време веч е да въстане робът; | bul | 0 | |
че щастлив е оня, който дигне пръв народното знаме и пролее кръв, | bul | 0 | |
и че трябва твърдост, кураж, постоянство, | bul | 0 | |
че страхът е подлост, | bul | 0 | |
гордостта — пиянство, | bul | 0 | |
че равни сме всички в големия час — | bul | 0 | |
той внасяше бодрост в народната свяст. | bul | 0 | |
И всякоя възраст, класа, пол, занятье | bul | 0 | |
зимаше участье в това предприятье; | bul | 0 | |
богатий с парите, сюрмахът с трудът, | bul | 0 | |
момите с иглата, учений с умът, | bul | 0 | |
а той беден, гол, бос, лишен от имотът, | bul | 0 | |
за да е полезен | bul | 0 | |
дал си бе животът! | bul | 0 | |
Той беше безстрашлив. | bul | 0 | |
Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов, | bul | 0 | |
да гори, кат Хуса или кат Симона | bul | 0 | |
за правдата свята да мре под триона. | bul | 0 | |
Смъртта бе за него и приятел и брат, | bul | 0 | |
зашил беше тайно в ръкава си яд, | bul | 0 | |
на кръста му вярно оръжье висеше, за да бъде страшен, кога нужда беше. | bul | 0 | |
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън, | bul | 0 | |
обърнал се беше не дух, на огън. | bul | 0 | |
Думата си цяла лейше в едно слово, | bul | 0 | |
понявга чело си мръщеше сурово, | bul | 0 | |
и там се четеше и укор и гняв, | bul | 0 | |
и душа упорна, и железен нрав. | bul | 0 | |
Той беше невидим, фантом, или сянка. | bul | 0 | |
Озове се в черква, мерне се в седянка. | bul | 0 | |
Покаже се, скрий се без знак и без след, | bul | 0 | |
навсякъде гонен, всякъде приет. | bul | 0 | |
Веднъж във събранье едно многобройно той влезна внезапно, поздрави спокойно, | bul | 0 | |
и лепна плесница на един подлец, | bul | 0 | |
и излезе тихо из малкий градец. | bul | 0 | |
Името му беше знак зарад тревога, | bul | 0 | |
властта беше вредом невидима, строга, | bul | 0 | |
обсаждаше двайсет града изведнъж, да улови тоя демон вездесъщ. | bul | 0 |
End of preview. Expand
in Data Studio
- Downloads last month
- 19